Тръгни към мен без чувство за вина.
Вината, тя е само за страхливи.
Не сме случайно в тази стръмнина,
самотни и нещастни, и неживи.
Телата чужди устни ни ги пият,
и лягаме си слаби и раними,
душите ни, съдбата си откриват,
в сън скитащи, и търсещи с години.
Намерихме се... пак сме вечно цяло,
познахме се, разбудихме сърцата,
ще слеем с истина в едно душа и тяло,
с любов ще опознаем небесата.
Във твоя бяг промъкнах се внезапно,
позна ме ти... копнеж от друг живот...
© Неземна Всички права запазени