Безкрайни облачни пътеки
през невъзможни тишини!
Какво е есента без шепот,
без мокра охра и без дим?
Потъвам в топлите им бездни
и в тънък октомврийски шал
навярно бавно ще изчезвам –
попила хорската печал.
Оттатък златните фонтани
на вихрения листопад –
как искам! – да сме само двама –
да дойдеш – прероден и млад, ...