23.08.2008
В тази вечер синьо-теменужена
притихнала очаквам те да дойдеш.
Недей отрича, знам, че съм ти нужна.
Снагата моя искаш да докоснеш.
В стаята сумрачна, тиха, топла
за тебе тялото ми тръпне
и викам тебе, с нежни вопли,
а ти пристигаш, щом се мръкне.
Очите върза с шал копринен,
положи тялото ми в сатен.
Познавам те, макар безименен,
безбройни пъти бил си с мен.
Познавам допира на твойто тяло,
макар сега и с вързани очи...
Толкова пъти до днес сме живяли
в мигове сладки, греховни дори.
Ти галиш ме нежно,
аз тръпна от страст,
под твойте пръсти копнежно
разпуква се цвете, туй цвете съм аз.
Нежно с бедра те притискам,
а ти ме люлееш бавно, любовно,
понасяш ме плавно в страстния ритъм,
в който тази нощ ще живеем отново...
© Erato Eratova Всички права запазени