В шепота на морските вълнѝ
носи се божествена наслада.
Белези от свършени войни
вият на безкрайна магистрала.
Слязох от безчувствения влак.
Слънцето ме плясна със камшици.
Влязох във изкуствения град,
тровен от брутални единици.
Чува се накъсаният плач.
Дави се сърцето на бетона.
Чака ме на ъгъла палач.
Бродя в светове на хамелеони.
Искам свободата да творя!
Пак да се осланям на ефири!
Сивия живот да прекроя.
Сивите персони да изтрия...
© Димитър Драганов Всички права запазени