Копнея да седна
на земята студена
и да плача
като малко дете,
да изплача,
горчиви, сълзите -
без срам,
със глас,
както може само дете...
После като коте
да се сгуша
до сърцето ти
и да заспя,
слушайки го
как тупти...
Копнея да разперя,
свободна
като птица,
сребърни криле,
разчупила окови,
готова за нови,
непознати светове
Да полетя!
А когато се завърна
уморена,
кална,
дори смутена
и заплача
събудена -
приюти ме!
Изтрий очите ми
мокри
и сънени...
Усмихни ми се
с онази усмивка,
която може всичко
да направи красиво!
Чакам те - струна,
готова да засвири
песен любовна
на чучулига...
Приюти ме...
Като коте да заспя
до сърцето ти!
Погали ме...
С изплакнати
от сълзите очи -
копнея...
© Диа-непокорна Всички права запазени