Monny (Симона Гълъбова)
223 764
2.01.2010 г., 21:03 ч.

Копринено желязо... 

  Поезия » Любовна
555 0 6

Сълзите във очите ми потръпват,

защото зная колко евтини са те за теб,

щом нашите сърца коварно се отдръпват

и няма как да те прегръщам в своя плен...


И кърпичките мокри са ненужни сцени -

мъждиви лампи за най-ярките светулки,

молбите мои са невзрачни и обезценени -

безглави болтове без нужните им втулки...


Зовът страдалчески е весела комедия,

за твоите безчувствени владения,

но знаеш ли: за мене си трагедия,

защото птица съм... без ежедневни песнопения...


Разяждаш ме с омразните сърцатости,

проправящи си път светкавично в гората ми

и нежни клони срещат твоите патоси -

там ти вещаеш шеметно съдбата им...


Но някога ще срещнеш и дървета от стомана,

тъй както аз се сблъсках с твоята непробиваемост,

ще молиш да ти бъде дадена покана

и постепенно ще омекнеш до непознаваемост...

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Отново прекрасен стих!
    Поздрави, Мони!
  • Най-искрените сълзи се оказват детските,
    най-слепите души- на вярващите в богоВЕ,
    най-топлите прегръдки са от бедните,
    най-грешните постъпки са на тези СЪС сърце...
  • Много си талантлива, Мони! Незнам дали съм ти го казвала вече, ако съм ще се повторя! Пожелавам ти Честита Нова Година! Много любов, много топлина и много здраве!
  • Веси, благодаря тии!
    Мими, и аз теб краснословке!
  • Мони,бонбони...Обичам те,малката ми!
  • Браво!!!
    Пишеш все по-зряло и хубаво!!!
    Поздрави!!!
Предложения
: ??:??