24.09.2011 г., 19:49 ч.

Корабокрушенци 

  Поезия » Любовна
577 0 0
Корабокрушенци
Живея на острова на мълчанието и самотата.
Това е островът без бряг, без слънце, без веселие.
Кораби минават,
изпълват хоризонта и отнасят красотата.
Ти си тук до мен,
показваш ми чудесата,
а аз чакам безнадеждното спасение.
И ето на: след безкрайното мъчение
научих се да бъда корабокрушенец във живота.
Отказах се да търся тяло за душата и пристан за мечтата.
Мракът ме изпълва, а самотата – забавлява... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Георгиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??