Корабокрушенец
На един далечен остров
В океанските предели
Шест жени сами живели -
Сладки като шест бонбонки,
Същи амазонки.
Всяка имала землянка
Там под палмите на сянка.
Те прехранвали се с риба,
С лов и земеделие,
Правели си руйно вино
И живели във веселие.
Но сами, без мъжко племе,
Без дори един за семе.
Във едно дъждовно утро
На една дъждовна есен
Океанът ги зарадва,
Млад крушенец им донесе.
Те го хванаха задружно,
Казаха му, че е нужно
Всяка вечер да обслужва
По една от тези диви
Той със ласките си нежни,
А в неделя да почива.
Всяка вечер ще го храни
Таз, която го покани.
Тук младежът се зарадва –
Шест красиви уруспии.
Где такъв късмет за всеки,
Братя мераклии.
И със радост и с умение
Следва свойте задължения,
Ала скоро от умора
Той подви колèне.
Всяка казва ненаситно:
“Дайте го на мене”.
Щото бяха те по график
Седмично веднъж на трафик.
Всяка искаше от него
Още секс и още.
И не можеше да мигне
Той по цели нощи.
Ала те не се смиляват
И за още настояват.
Във едно неделно утро
Там на плажа седнал,
С недоспала, морна мутра
Към морето гледа.
Но какво се приближава?
Сал със мъж на борда плава.
Той зарадва се горещо,
Ето туй е вече нещо.
Три дни седмично ще трябва
Аз да отработвам,
А пък другата тридневка
Онзи там ще пуска котва.
А почивката голяма
Във неделя е за двама.
Салът приближи и чу се
Песенчица кратка.
Онзи пееше си тихо
Следната загадка:
“Аз съм Насо, аз съм Насо
Насо – педерасо”.
Тук младежът се разплака,
Щото отсега нататък
Щеше да загуби даже
Своя отдих кратък.
Във неделя ще споделя
Педерастката постеля.
© Георги Белев Всички права запазени