Залъгваш се,
когато сега ми казваш,
че си прощавала предателствата,
а постоянната болка,
която си изпитала в живота си,
как да се прости,
когато тя вкорави сърцето ти…
Болката може да бъде надживяна,
именно когато можеш да простиш,
за да се предпазиш от пипалата й,
а ти не можа да простиш на живия
и сега търсиш решение на кармичния проблем
в диалог с мъртвия,
а това е вече много по-сложна задача,
защото касае твоята душевност
и тази на твоите наследници.
Това са онези безисходни ситуации,
на които аз казвам “тъпи”,
изключващи всякакви глезотии от рода на тези,
които предлага общия ни познат поет.
Кармата при теб крещя за възмездие цял живот,
а сега отново си в плен на илюзията
на един стих и едни изплетени чорапи.
Не се залъгвай,
а влез в урока на истината
и смегчи сърцето си!
Възмездието, което така горещо искаше,
се стоварва на твоите плещи,
за да те смаже
със силата на собственото ти лицемерие.
Пропусната прошка към живия,
сега крещи, като възмездие,
с гласа на мъртвия,
а ти влез в тъканта на молитвата,
за да стигнеш и до прошката!
Закоравялото сърце крещи за прошка…
Смири злобата в душата си,
за да отхвърлиш кармата,
която те реже като нож!
© Валери Рибаров Всички права запазени
Въпросът ти е свързан с разкриване на природата на прошката, а тя е винаги механизъм да отхвърляне на натрупал се негативизъм.Хубав въпрос.
Поздрав!