25.11.2010 г., 19:00 ч.

Корени се в есента 

  Поезия
510 0 0

Докога неспособност да късам листа?

Ще разтръскам дървото из корен.

Плодовете да паднат, виждам себе си като кора.

Дали е олющена тя?

Почукай по мен. Кожата ще издрънка на кухота.

© Таня Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Облъчваш ме, когато си наблизо. Необяснимо нещо става с мен и сякаш в древна катедрала влизам - набо...
  • Младостта бе дръзка и надменна дама. Кръстосала бе крак връз крак. Изпод капелата ѝ с цвят-циклама, ...
  • Най-незабравимото време - то остава, моя тъжна любов! Надделяло над стремглавото бреме, в магнита на...

Още произведения »