От тъмни облаци корона
сега блести
на твоите коси.
Челото ти
е карта към съкровище -
мъдрост,
не имане,
ще откриеш ти...
Боли от жажда
и горчи от истини.
Дори синът ти иска да вали.
Ще дойде ли дъждът?
Ще ни измие ли?
Старото - ще си отиде ли?
Корона
заслужена,
велика.
Корона имаш -
с обич я носи...
© Кирилка Пачева Всички права запазени