По-червена от розов домат,
на срама си съм конкуренция.
Полудял ли е целият свят
или изпада от страх в деменция?
Нощем димни фенери гаси,
а си свети с очите на дракони.
Денем в храмове древни гласи
истукани търговци с приклякване.
Ту руши, ту изгражда стени
и под път, и над път. Ненадминат е
за дрънкулки на ниски цени,
а забравил – шума на коприната.
Като вирус коронен навред
глупостта ни разплаква пак майката.
Обади ми се! В нула без пет.
Знаеш ми номера на китайката.
24.02. 2020
© Мария Димитрова Всички права запазени