hixxtam (Найден Найденов)
314 585
14.06.2006 г., 15:21 ч.

Кошмар 

  Поезия
588 0 5

Сънувах сън.
Отвън
блестеше слънцето горещо
и всичко гинеше - жарава...
А в мене лед и зима снежна -
от камък бях, не се стопявах.

Умирах.
Спирах.
От нищото се сътворявах.
С Титаник гледах дълбините.
В потоп библейски с вик се давех
на бъдещето във сълзите.

Без глас.
В екстаз.
Крещях за милост към съвета
на Демоните в своя сън.
Редях цинични епитети,
превърнат в жаба, вол и пън.

Кошмар...
Прастар...
Отнесъл ме към висините,
падах към земята с вик.
С ръце разгръщах аз мъглите
в търсене на своя лик.

© Найден Найденов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Валя
    Удоволствието е взаимно!
    Поздрав!
  • Пресъздал си кошмара си по много приятен начин! поздрав!
  • Всеки е сънувал кошмари. Опитах се да пресъздам един мой
    Радвам се, че сте го усетили!
    Поздрав!
  • Много ми хареса!
    "С ръце разгръщах аз мъглите
    в търсене на своя лик." Напомня ми нещо"Летя над мъглата понесена
    във утрото ранно се нося
    над мене дъга е извесена
    цветът на живота във нея аз търся."Това съм го писала навярно преди 24 години, а може и повече да са.Твоят стих много ми напомня за него.
    Поздравления!!!




  • Поздрав и от мен! Харесва ми.
Предложения
: ??:??