30.05.2008 г., 8:57 ч.

Кошмар 

  Поезия » Любовна
777 0 12

Ако в различни пътища поемем,
ще тръгнем ли по-силни и добри?
Ще станат ли звездите по-големи
и по-високи морските вълни? 


Ще идва ли сънят ти по-спокоен?
Ще дишаш ли отново с пълна гръд?
Дали ще се целуваш под пороя
или ще тръгнеш сам в неясен път?


А аз, залутана в дребнави грижи,
дали ще ти изпращам стих след стих -
с надеждата, невидима, да виждам
как крачиш угнетен и тих?


Да бъдем "аз" и "ти"... А бяхме "ние"!
Естествен ли е този край, не знам...
Единият в черупка да се скрие,
а другият да пие нощем сам.


И всяка вечер с трепет да очаква
да чуе колебливи стъпки вън...

... Събуждам се. До мен похъркваш в мрака.
Нима било е всичко само сън?!...

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??