В тъмнината глуха,

видях лъч светлина.
Прониза мрака нечуто,
като спартанска стрела.

Заби се стрелата

там седеше и тя...
обляна цялата в кръв.
Алено бе лицето й
и нямаше до нея път.

Кошмар ли бе това, или съдба?
Изгубих ли всичко за миг?

Проблясъци, спомени отпреди -
изплуват в съзнанието ми.

Искат тебе да ми вземат, 

Боря ги със зъби и нокти.

Събуждам се облян целия в пот,
поглеждам до мене си ти.
Сгушена като бебе панда и спиш

Отдъхвам си.

(К.Х)