Сърцето ми се къса и страшно ме боли.
Не мога да живея така като знам, че далечен вече си.
Тежко ми е да приема, че всичко свърши ей така
и няма аз да се съвзема от тъгата завладяла моята душа.

Ах, как искам да е сън кошмарен този ден.
Да кажеш утре, че ме обичаш и да дойдеш пак до мен,
да кажеш, че крещяла съм насън и само там сълзи съм ляла,
че реалността е друга и никога не би ме изоставил.

Но кошмарът продължава и не се събуждам аз.
Нещо счупи се във мене - не остана жажда за живот.
Ела ти тук и изведи ме от този страшен сън.
Покажи ми, че светът не е толкова черен,
колкото го виждам аз насън!