Вървях наникъде. Вървях през нищото.
От предателства разнищен.
Отчаян от съдбата.
Сивотата бе навсякъде,
и толкоз плътен мрака..
Ето, гарван близо грозно грака.
Тогава го видях. Старец белобрад.
На камък сив седеше в пронизващия
хлад.
До него приближих се. Тихо поздравих.
А той погледна ме с невиждащи очи.
Ръката вдигна. Сякаш благослов. ...