В нощта студена пак сме двама,
усещам мириса на хладна влага,
тишината в мрака ме докосва,
блясъкът в очите ти ме омагьосва.
Страхувам се да не те изгубя,
да се скриеш завинаги в мъглата,
страхувам се от самотата,
знай, без тебе мъртва е душата.
Дланта ти пареща ме топли,
но ръката ти сякаш се готви
да ме напусне и следа да остави,
там във мрака да ме забрави.
Събуждам се, а сърцето крещи:
"Ела, мили, тук се върни!"
Поглеждам леглото,там си ти -
сън било е, а моето ангелче спи.
Страхувам се от този сън,
плаша се от мъглата вън,
страхувам се да не се събудя
и в реалноста да те изгубя.
© Милена Всички права запазени