6.03.2009 г., 12:59 ч.

Космическа любов 

  Поезия » Любовна
760 0 5

            

        Две пясъчни тела се сливат

        в разгара на деня 

        и капчиците пот поглъщат жадно

        възбудените златни песъчинки.

 

        Две влажни тела са в едно

        в разгара на деня

        и трептящата бездна поглъща жадно

        настъпателния воин.

 

        Две летящи тела са в транс

        в разгара на деня

        и Слънцето изгаря жадно

        плисъка на морските вълни.

 

        Две космически тела угасват

        в разгара на деня,

        за да родят отново на Земята

        космическия разум...   

© Десислава Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да не би тези тела да са комети или падащи звезди. Не знам защо ми дойде такава асоциация.
  • Много ти благодаря Илиянче,макар че този опит за летене датира на повече от петнадесет години валиден е и сега!
  • Смело, провокиращо, има интересно чувство и образ в него! Лесно е да се критикува, трудно е да се открие позитивното и да му се дадат крила. А летенето е смисълът на поезията! Успешен полет, Деси! Поздрав!
  • ъъъъ
    (не че не мога да се аргументирам )
Предложения
: ??:??