Аз съм малка дръпка
от цигарата, която
палиш, докато изгарят
самотата ти на клада.
Не се усмихвам,
само лепкаво ти гъделичкам гърлото
и разтварям залезите в гърдите ти.
Стоплям смело,
но на теб не ти се обича,
нуждаеш се от повече и повече
пространство,
докато накрая не ти стига и космоса...
© Ивона Иванова Всички права запазени