Тръгна малко костенурче
за водица със павурче,
че да прави може всичко
вече сам-самичко.
Вместо Мама Костенурка
да го бави и дундурка,
гдето иска ще си ходи
и само ще броди.
Бърза, тича, без да спира,
ала в бързината
се препъна на баира
и разля водата.
Па зарони ситни сълзи
малко костенурче...
Вече няма тъй да бърза,
носи ли павурче.
© Борко Бърборко Всички права запазени