Баба костенурка

       един ден си рече :

       при моята булка

       ще отида вече,

       то не е дале4е -

       през два-три баира.

       Багаж взе да сбира.

       Първо си облече

       новото еле4е,

       на гърба си сложи

       раница голяма,

       а в нея положи

       дарове за двама.

       Тръгна рано-рано

       да върви по хладно.

       На едното рамо

       да не и е гладно

       закрепи храница,

       взе си и паница.

       Мина лято,зима,

       все още двамина-

       сина и снахата,

       чакат я, горката.