Котешка люлка

ANG (Ангел)
139 207

11.11.2009 г., 10:24 ч.

Поезия » Любовна

1106 0 2

По голото ти рамо лазят светове,
с нито един не успя да се разминеш -
няма такова място, което да допринесе
толкова много, колкото и вредно да е
и в колкото и процепи на времето да се провираш.
Огледай се в себе си.

Дали си раждан, след като винаги си живял -
с шармантно резенче трева, по скулите ти стичащо се
и с пръсти вплетени в игра, наречена

“котешка
люлка”

а дните ти – безноси, спънати, сега коленичат
с дъх на колибри. Танцува детето в теб, сребърно,
с очи не го усещаш, виждаш го със чувства,
отцедени от прелюбодействащите ветрове.
Иди. В средата на кръглото иди, иди - там,
не вземай нищо с себе си. Сън е.
Не мога да дойда при теб и в теб,
защото вечно там
съм.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.