21.01.2012 г., 5:17 ч.

Котка и... 

  Поезия » За деца
1286 0 14

Навън студът е кучешки.

До милото си внуче съм,

седим си до прозореца

и тихичко говоря му...

 

Виж! Котка се промъква

към старата стена...

Че скоро ще се мръкне,

а гладничка е тя.

 

О, я виж как се кротна,

 видяла е следа!

С какво се храни котката,

кажи. Ти знаеш! Да...?!

 

А внучката наблизо е,

но взряна в телевизора,

отвръща ми така:

- Със котешка храна!

 

 

 

© Цонка Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??