Зимата идва с усмивка.
Асоциално намигвам на вените си.
Ръцете ми плачат.
Студът вали над града.
Навсякъде има реклами.
Васил пише поезия.
Летя със снега.
Стъпалата ми ги няма.
Слънцето мирише на праскови.
Не знаех че е толкова тежко
да си затворен във тяло.
Само те тегли към земята.
© Ивона Иванова Всички права запазени
А това:" Слънцето мирише на праскови.", ми хареса много.