7.03.2007 г., 18:09 ч.

Коварна, Порочна, ЕдИнСтВеНа 

  Поезия
840 0 0
Гледаш ме как отивам при него,
как го целувам нежно в уста.
Гледаш, трепериш - крещи ти сърцето,
но аз съм такава. Порочна жена.
Коварно се вмъквам в мислите твои,
прелъстявам те нежно, едвам.
После напускам тези покои
и нови окови на друг ще предам.
А ти ще си мислиш за мен като пролет -
ще ме прегръщаш с цветята, ще ме целуваш с дъжда.
Защото съм само една на земята
и само с един... Не, не става така.
Аз  живея порочно, бих казала - диво.
Аз си идвам с първия сняг.
И после щом дойде пролетта игриво,
си тръгвам в някъде пак.
Просто такава съм. Не съм идеална,
малко съм лоша, но и малко добра.
Черната перла сред белите съм
и не съм най-красивата, но съм единствена.
И съм желана - и от теб и от него,
и от още други като вас.
Но понеже коварна съм, сърцето ми изпада в див танцуващ джаз.
И стъпките отвеждат ме при друг, много по-различен от вас.
Той е коварен, той е малко луд, но обичам го...
... различен е все пак.
Дава ми тръпка, дава ми сила, дава ми скок и адреналин,
дарява живота ми със странна магия...
Той е опиат, от инжектирането му боли.
Но го искам и от вас не крия. Целувам го в уста пред теб.
Каква жар, каква тирания, болка ми причинява, но не ме боли.
Гледаш ни зяпнал, дори не примигваш.
В очите ти извира сълза.
Разбра ли защо от теб съм се крила -
ти си слаб, а аз съм силна жена.

© ТтТтТтТтТ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??