31.01.2006 г., 22:13 ч.

Коварна съдба 

  Поезия
5.0 / 1
1043 0 1
Господи, кажи защо бе тъй коварен към нейната съдба!
Защо по този начин живота ти и пропиля?
Защо тъй съдбата е решила по този път да тръгне тя?
Мими казваше се тя - чиста, искрена, добра.
Весела, радостна, засмяна, с усмивка на лице винаги посрещаше ни тя.
Защо тъй нелепо се получи, животът бе пред нея.
Тя бе едно прекрасно цвете.
Никога с нищо тя никой не е нагрубила, винаги бе всеотдайна към всеки от нас.
Кой ще ни топли с усмивка, кой ще ни топли с добро сърце?
Мими я няма и това се усеща, но няма как това да променим.
Кажи ни сега, Господи, защо така постъпи, излъга ни, изневери, мечтите нейни ти погуби, като ни я взе от този свят.
Сега се молим, плачем и искаме да си я върнем, но вече прекалено късно е, нали?! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Благоева Всички права запазени

Предложения
  • Не съм на бурята в окото. В центъра. А в онзи поприсвит клепачен ъгъл, където ехото завихря съжалени...
  • В седефения залез се потапям - плувец в небеснотъжните води. След сянка-ладия се стапям, непеленгова...
  • Дъждовна съм. Недей ме доближава. Не нося нито полза, ни вреда. Водата ми свободно преминава през си...

Още произведения »