КОЯ

Да бъда себе си...!
А, коя съм аз...?
В огледалото ли гледаща ме...?
В сърцето ли,
вечно изтръпващо от преживяване...?
В душата ли,
изгаряща
от пламъците на дългото пребиваване...!
В очите чужди, 
мамещи
с път недоизвървян, недосънуван,
но винаги бленуван...?
В езиците ли,
въздигащи ме,
хулещи ме,
но едва ли разбрали,
бошуващите в съзнанието ми хали...?
В докосването на пръстите...
с енергия живителна,
или с подли мисли – влъхвите,
довели ме до поза унизителна...?
Коя съм аз...?
Нищо отстрани
не можа да ми покаже.
Само моите топли, кехлибарени сълзи
да ме опишат успяха,
да разкажат,
историята на душата,
любовта и добрината
и да ми покажат,
че съм Увяхващо цвете,
раздало докрай аромата си,
бликащ от сърцето!

26 05 2016