5.01.2014 г., 19:40 ч.

Коя бе ти 

  Поезия
4.7 / 3
1022 0 6
Коя бе ти? Която се усмихваше.
Когато те болеше, ти прощаваше.
Която винаги разбираше
и винаги помагаше.
Коя бе ти? Невинна и безстрашна.
С чело без облаци и блеснали очи.
Която се шегуваше, обичаше, мечтаеше.
И в чийто смях изгряваха звезди.
Коя бе ти? Ти беше снежно бяла.
И пишеше стихотворения с плам.
Когато се събуждаше, запяваше.
Разплискваше се в светлина и свян. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Михалева Всички права запазени

Предложения
  • Различен съм от твоите любови. От знайните и тези - анонимните. Тестото ми замесено с отрова е. Убив...
  • Не исках тъжен стих, но кой ме пита. От хумора ми някой пак е крал. Душата ми, в съдба, на охлюв сви...
  • — Моят син ли? Дойде! Ти, не слушай, че лош го наричат. Той е харно момче и ми носи я цвете, я плод....

Още произведения »