Всеки ден я поливам,
а тя расте ли, расте.
И с нея катеря се горе,
после бавно протягам ръце.
Родена със нея, чудя се аз,
минава време, високо летя.
и питам се ”какво ли посях?”,
че стигнах успешно върха?
Аз не съм поглеждала други,
на мен перфектно ми пасна.
Не можеха да я купят със суми,
уви, пуснах я, и тя порастна.
Със мене винаги няколко имах,
не отивах никъде без тях,
моите си, други не взимах,
та това би било грях.
Коя ли е тя, ще питат мнозина,
всеки я има, но не при всички е жива,
човече, поливай я, тя е ранима,
съживиш ли я, дава ти огромна сила.
© Евгения Всички права запазени