КРАДЦИ
По фланелата потта оставя отпечатък.
Уморена любов в ласки заспива...
Душите ни очакват недели кратки.
Ставам принц, ти си самодива.
Безпътни, обичта пътека стана.
От страх ръцете си държим.
Сякаш времето край нас престана.
Близостта приспива ни с лъжи.
В нас денят заспива в две посоки.
Моята в бездушието на дома заспал.
Ти при твоята самота жестока.
Доволни ще заспим. Щастие сме крали...
© Мимо Николов Всички права запазени