Крадци на обич сме със тебе двама,
престъпници по светския закон -
задигнем миг в житейската си драма
и после го профукваме до стон...
Живеем ден за ден в страха от самотата
и с чувствата – белязани пари,
купуваме мечти красиви от съдбата -
лежим присъди от по сто вини.
Живеем във Морфеевия замък,
затворници сме във реалността...
Със устни леем философски камък,
даряващ сладка орис - младостта...
Крадци на обич сме със тебе двама,
а Господ е вселенски полицай,
ако животът не е някаква измама –
богати сме - в един човешки рай.
© Михаил Цветански Всички права запазени