Крадци на време дните ни съсипват,
тонове с мъгла в очите ни изсипват.
И заслепени за ръка ни водят,
крайна цел е да ни живота отровят.
Техни съюзници са нашите его и суета.
Лъжат ги, че така ще сме по ценни за света.
И впримчени в техните правила и игри,
си чакаме обещаните падащи звезди.
И такива падат, но убити,
а убийците коварни са някъде скрити,
но съдбата търси кого да осъди.
И обвинява теб, раздавайки тежки присъди.
© Борислав Стоянов Всички права запазени