Ела в съня ми с мечтата...
Изтрий всички сълзи!
Премахни ми тъгата...
Люби с порива, не жали!
Избрах те в тишината
с обожание което измислих.
С лудия вятър приех те,
докрай от чувства разлистен.
Без рани, любов съхрани ме!
От разстояния… само болиш…
Да пресушим мигът си без име
разпръскващ аромат на липи.
Бокалът с наслади дори да нагарча
ни тласка към следващ рефрен.
Тя, любовта с всяка крачка е алчна
и по къс от сърцата краде.
© Валя Сотирова Всички права запазени