Нима любовта ме завладява,
нима изпадам пак във транс?
Тъй силно ме опиянява,
като див и страстен танц!
Нима очите ми ме заблуждават...
и бързо биещото ми сърце?
А сънищата ми не ме оставят
със присъстващото ти лице.
Защо така се получава?
Не искам пак да ме боли!
Не искам да се влюбя до забрава,
а сърцето да ми разбиеш ти!
Има нещо в теб, което
привлича ме като магнит.
Дали усмивката ти нежна
или очите с цвят на гранит?
Погледа ти ме завладява...
тази любов ме подлудява.
Изпитвам нужда да те видя,
ти го знаеш, а аз дори не го крия.
Сякаш не разбираш
и лъжеш, че не знаеш.
Но аз пък знам, че си личи
и от това най-много ме боли.
Ако ме искаше, би ли го показал?
Ако ме обичаше, би ли го доказал?
Има ли смисъл по тебе да страдам,
след като пак сама оставам?
Щом ме видиш, се усмихваш,
замълча ли, до мене притихваш,
обгръщаш ме нежно с ръце,
а аз вглеждам се в твойто лице...
Виждам там - за мен на всичко си готов.
Води ни приятелската ни любов.
Бих погубила всеки твой враг!
А за себе си зная-любовта ми е грях!