Как бленувах този миг
да бъда пак желана
и като прочетен стих
тъга във тебе да оставя.
Спомен от онези дни
като сянка да те следва,
а искрата в моите очи
някой друг да я разпалва.
Тогава знаех ще ме искаш,
ще дочуваш моя глас,
в съня мечтата си ще сбъдваш,
щях силната да бъда аз.
Днес съм вече безразлична
и умело в ролята си влизам -
описваш приказка предишна,
но с присмех я довършвам.
Уви, пропуснала съм нещо
там между началото и края
и спотаено живо чувство
с погром сценария проваля...
© Мартина Всички права запазени