Край
Обичам те - обичаше ме някога и ти,
изгубих те и този път завинаги!
Виждам как душите безутешно плачат,
дните ми, ранени от любов, край мен се влачат!
Общият ни път със теб отдавна свърши,
ала сърцето пак не спира твоето да търси...
умира ми сърцето, без цел е разпиляно,
лицето ми в сълзи отровни е обляно!!!
Усещам теб, дори когато теб те няма -
в съня си ще бъдем завинаги двама!
Надявах се да видиш болката в очите, но дали
ти ще разбереш как убийствено боли!
Боли, когато ти си само стих,
боли, когато ме обичаш само миг,
боли, когато искаш да си с нея,
боли и вярвай ми, ще полудея!!!
Къде си? И защо не си до мене ти?
Къде си, мили, болката превърна във сълзи...
замина и предаде мен и любовта,
нима не знаеш - ти за мен си всичко на света!!!
Върни се,
вече нямам глас след теб да викам,
самотата, мили, бавно ме убива...
нека пак до край да ме боли,
така ще зная, че съм още жива!!!
© Маргарита Всички права запазени