...
Писна ми от някакви тюфлеци,
С мършаво съзнание и подла кръв.
Въртят си мръсните гюбеци
И плюнките си хвърлят като стръв.

Изчерпах се откъм търпение,
Заради бремето на моя гръб,
Медал ще си окича, поради забвение, 
Устата си държа на ръб.

"Борбата е безмилостно жестока!" -
Постмодерно ли звучи?!
Фразата се ползва в точната посока,
На ритъма освободих юзди.

Врагът е близо, но не бързам да го мачкам,
Има КОЙ в битка да ме отмени!!!
Някои дела ненужно е да ръчкам, 
Решава се ОТГОРЕ - и всеки ще го сполети,
Това, което сам за другиго е начертал,
В тесногръдото съзнание, без мисъл, спам...
Ще се посипе по главата му жарта
На ВЕЗДЕСЪЩО възмущение,
Ще се изгуби в пепелта
На собственото си сцепление. 

С думите си не кълна,
Но истината горе - крайна мярка.
Не ме настъпвайте - почти молба!
Не искам да съм лоша, а добра!