danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
29.11.2011 г., 23:04 ч.

Крайпътни ханове 

  Поезия » Любовна
781 0 24

 

В крайпътни ханове не паля свещи,

но често там изплаквам си душата:

доброто и случайните си грешки...

Че тежко е да носиш сам вината.

 

И в полумрака на блуждаещ огън

събличам всички минали заблуди.

Не се научих да живея кротко,

но май се уморих да бъда луда.

 

Чертая разстоянията в крачки,

препуснали след тъжни обещания.

По изгрев хуквам и догонвам здрача,

без да дарявам мрака си с ридание.

 

И само в подранили, будни изгреви

сълзите ми посрещат синевата.

Но щом денят лъчите си разлисти

отхвърлям като спомен тишината.

 

И търся знак, че някому съм нужна.

Че обичта ми обич ще намери.

А случи ли се... Пак ще бъда южна

и ще забравя болки и невери.

 

Във полумрака на крайпътни ханове

олтар намира тихичко душата.

За манастири още ми е рано...

Че от любов съм грешница и свята.

 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??