Златни съдове, пълни с вино,
нощни убежища, криещи утеха,
издигнат трон от слонова кост,
червена разстлана дреха...
Неонов проблясък в стенните свещи,
прозорци пъстри наред над тях,
високи тавани и дълги одежди,
напоени с кървав грях...
Черни очи и разтворени устни,
златна корона на тъмни коси,
пръсти, потропващи с жезъл по пода,
дворец, изсмукващ души...
Заповеди несправедливи,
орган висок и начален,
някой ден може би тези крале
ще намерят своя край брутален...
© Маргарита Лазарова Всички права запазени