Сега ще ви разкажа
една история за любовта
Не знам дали е проза,
поезия ли е не знам
/този урок май пропуснала съм го в
Трети клас/
И както всяка приказка започва
Така започвам я и аз
със Имало е едно време
Тъй някъде като сега
Младежи двама влюбени горещо
Обвързани във примката на любовта
И всяка сутрин той я навестявал
Горещо свойта длан във нейната държал
В очите и дълбоко той потъвал
Нослето как потрепва
Да зърне цяла нощ мечтал
Но най-прекрасни за него Мустачките били
Големи дълги и красиви
Като антени сякаш кацнали от нереален свят
На лицето и красиво сигналите на любовта улавят и към сърцата ги отправят
Така красиви са тези мустачки
От опашката дори са по-добри
Красавица с мустачки бели и големи
Мечтата е на всеки котарак
Измърка той и в съзерцание изпадна пак
© Снежана Коева Всички права запазени