Простираш нежно пръсти,
но стигаш само Мрака.
Протягаш крехки длани,
ала удрят се отново в стоновете като вик,
политат, напрягат сетивата.
Разходката към Края,
наблизо е, остават сетни сили,а обичта я няма,
в това е куриозът.
Един измислен Рай на падението наше,
когато клоунът е тъжен, гримиран ,но и страшен.
Усмивката разсмива, доколко е възможно,
а после този клоун напива се от смях, ...