Не бъди на душата ми кръст.
То, сърцето, желае пазител,
да роди на живота ни гъст,
светлина от дъха на обѝтел.
Целуни и продавай страстта,
и не връщай на никого ресто.
Аз съм мъж и сега ще платя,
и ще идвам в леглото ти често.
Ще ухая на тънък парфюм,
и на устни ще бъда учител.
Ще омая със слово куршум,
от запазено място за зрител.
Ще изгрея с луната в кръвта.
Запомни, че ме има, любима.
Аз съм тихият брат на нощта,
и красива присъда без име.
© Димитър Драганов Всички права запазени