Красива си, когато се усмихваш,
а също – щом очите ти блестят.
Красива – даже тъжна да притихваш.
Красива си и в този грозен свят.
И в лятната си рокля си красива.
Красива си със зимния кожух.
Красива си, подскачаща и жива,
танцуваща като издухан пух.
Красива си и в хладната постеля,
почти прикрила голия ти чар.
И от понеделник до неделя
красива си, че си небесен дар.
Красива си, защото те обичам.
Дори не знам защо, но е така.
Но най-красива, няма да отричам,
когато ми приготвяш мусака.
© Vasil Ivanov Всички права запазени