С изречени думи
на глас те рисувам.
По есенни шуми
с молива бесувам.
Със цветна палитра
в платно те поставям.
И с четката хитра
на щрих те оставям.
Със цвят от дъгата
портрета ти правя.
А в мен по снагата
страстта се изправя.
Красива си, Боже!
Очите ми пълниш.
Но искам да можеш
душа да напълниш!
© Никола Апостолов Всички права запазени
Поздравявам те за стиха!