На Йовелина!
Красотата отвън ще повехне,
както лист не остава зелен.
И когато огледаш се... Ех, не!
Как можа да се случи на мен?
Не унивай в тревога излишна.
По-навътре сега потърси.
Да се видиш - все още предишна,
с нежни скули и дълги коси.
Да откриеш в очите си ласки
и в усмивката - лодка с весла.
С колко още пленяващи краски
да докосваш мечти би могла...
Красотата на влага прилича.
Тя потъва в сърцето дори.
А оттам - като изгрев наднича
и подобна на пламък гори...
Всеки миг да си моя си струва.
В този свят - до последния ден.
За да виждам в душата ти Лувър
от красивото в теб упоен.
Ясен Ведрин
(Сбъдната Вселена)
© Ясен Ведрин Всички права запазени