Напук на всяка лошотия,
напук на всяка грозота
аз днес пред вас ще разкрия
своята голяма красота.
Тая моя дълга шия
нямам аз къде да крия,
а косата ми чуплива
мия вечер със коприва.
Краката са кат къпина,
висока съм като върлина -
Наоми пасти да яде
от нея аз съм поооо-къде.
А кожата ми – нежна, бяла
нали във вар съм я държала.
И като кладенец дълбок
е моят поглед синеок.
Да, син е той, защото
ударих се днес рано във леглото.
А зъбите ми едри, бели
все орехи са те дробели.
Толкоз готина съм аз,
чак не зная в този час
как пред вас да се покажа
и мъката си да разкажа.
Зарад тая красота
стоя си аз все сам-сама,
кажете где ми е проблема,
изпаднала съм във дилема.
© Тонка Стефанова Всички права запазени