Краят

 

Усещам - от мен животът си отива.

Усещам - болката непоносима.

Силите напускат ме - тялото болно тъй слабо е.

Усещам, умората бавно ме превзема.

 

Ти си до моето ложе, плачеш тихо ти сега.

Хванала студената моя ръка.

И ти усещаш - времето мое изтича.

Ти плачеш и се молиш - недей, смисъл няма, мила!

 

Погледите наши срещат се.

В моя студен огън пламти,

а твоят, толкоз обезверен, жално ме гледа.

Опит за усмивка, всъщност грозна гримаса.

 

 

Проронвам едва-едва - аз ще поспя.

Изморен съм, ще поспя, завий ме, моля аз!

Колко е студено, а навън е пек.

И ето - унесен във съня вечен.