7.11.2012 г., 23:05 ч.

Краят 

  Поезия » Любовна
602 1 3

Поглеждам в очите ти, обзема ме страх!

Потръпвам от ужас - не се виждам в тях.

И ледени стъпки в душата ти чувам,

кънтят оглушително - "не съществувам".

 

Открехвам сърцето ти с бегла надежда,

че нещо останало в него ще има,

но бездна дълбока оттам ме поглежда,

вихрушка посреща ме - сякаш е зима.

 

В ума ти надниквам със мъка голяма,

поглъща ме мракът на пълно забвение.

Това ли е краят и там ли ме няма?...

Изгубена в нищото без обяснение...

© Кат Кат Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??