Аnna (Ана Янкова)
186 526
12.09.2023 г., 20:12 ч.

Кремена 

  Поезия » Любовна
189 1 2

Отворено небето плаче робски. 
Не идва очакваният зов.
Безхаберно листата танцуват
Непоканена гостенка моли за левче.
Красива е, устните и са като полети.
Очите - крадат от деня. 
Къде ли е любимият, изпратен  на фронта? 
Проследих къде живее тя.  Наблизо. 
Малка дървена пристройка, куче оглася тъмнината.
И някак  става тихо, дори щурчето посвоему роптае.

Свикнало на обич. 
Омагьосано от тъгата.
Плаче и пее. В синхрон с вятъра. 
Мълчание и крехък вик.
Жената лежеше в червено. 

 

© Ана Янкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ех, да щурчето.. Благодаря, Младене!
  • Силен стих с много неочакван и силен финал. Поздравление, Ана!
    Особено ми хареса образа на щурчето "омагьосано от тъгата". Голямо попадение!
Предложения
: ??:??